G-точката

Със сигурност всяка жена, която се вълнува от един мъж може да изпита оргазъм. Когато това се случи, където и да се е намирала митичната G точка, тя е достигната спонтанно.

Все пак за изследователите, които искат да се впуснат в търсенето й и да знаят къде точно се намира G точката, ето приблизителното и място.

Когато жената е по гръб и се стимулира с пръсти, вероятното място на търсената точка е от горната страна на не повече от 3-4 см навътре и под  ъгъл нагоре.

За намирането и се иска време двамата партньори да се отпуснат, но след това може да бъде намерена много бързо. Самата жена е чудесен навигатор на мъжът чрез реакциите и възклицанията си. Най-важното в търсенето на G точката е не намирането и а самото и търсене, което си е също приятно, а когато нещо се прави с удоволствие то непременно завършва с още по-голямо удоволствие.

Търсачите на G точка трябва да са подготвени и за намирането й, за да не се стреснат когато се отдели голямо количество течност – напълно нормално при женската еякулация.

На снимката виждате стимулиране на G точката.

Приятни мигове с достигане на G точката!

Източник и снимка - Intimno.eu

Mатката

Mатката е нечифтен орган, който се разполага в малкия таз, между пикочния мехур и правото черво. Той приема от тръбата оплодената яйцеклетка, осигурява необходимите условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение за осъществяване на неговото раждане. Формата, големината и строежът на матката показват зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологията на организма.

У нераждали жени матката има форма на круша, леко приплесната отпред и отзад. На нея се различават: горна разширена част, тяло, и долна къса и стеснена цилиндрична част, шийка на матката. Общата дължина на матката е около 7-8 см, като тялото на матката съставлява около 2/3, а шийката на матката около 1/3 от нея. Тялото е най-обемистата част на матката. Неговата горна повърхност е заоблена и се нарича дъно на матката. Предната й повърхност е обърната към пикочния мехур. Задната й повърхност е по-изпъкнала и обърната към правото черво. Участъците от стената на матката, разположени между двете повърхнини, се наричат ръбове. За горните краища на двата ръба се залавят двете маточни тръби. Маточната шийка има доста правилна цилиндрична форма.На нея се разграничават две части: горна, която е разположена над влагалището и долна, която се вдава в него.

Матката притежава собствена кухина, която представлява цепковидно пространство, тъй като предната и задната маточна стена се опират една до друга. Описаната кухина има форма на триъгълник с връх обърнат надолу. В двата горни странични ъгъла се отварят двете маточни тръби. Надолу маточната кухина преминава непосредствено в маточния канал. Мястото на прехода е най-тясната част на канала. Като завършва с външно отвърстие, което у не раждали жени е кръгло, а у раждали жени има форма на напречна цепка. Отвърстието се разделя на две устни: предна по-дебела и задна по-тънка. Предната устна лежи по-ниско, а задната устна по-нависоко. Тялото на матката е наклонено спрямо шийката напред. Коремницата свързва матката с пикочния мехур, правото черво и страничните стени на малкия таз. От пикочния мехур коремницата се прехвърля върху матката. В страни от матката коремницата се продължава в двата листа на широката маточна връзка. Стената на матката се изгражда от серозна обвивка, мускулатура и лигавица. Серозната обвивка е образувана от коремницата, която се залага върху маточната повърхност. Тя е свързана с мускулатурата посредством съединителнотъканен слой.

Схематична рисунка на матката

(Снимка - Bg.wikipedia)

Мускулатурата на матката представлява масивен пласт от гладкомускулни снопчета, разположени в различна посока. Този пласт се разпределя в три слоя:

- външен слой е сравнително тънък и се изгражда от циркулярни и надлъжни мускулни влакна;

- среден слой е изграден от мощни мускулни снопчета с циркулярен и спирален вървеж. В хлабавата съединителна тъкан, която изпълва пространството между снопчетата, се разполагат множество сравнително големи кръвоностни съдове предимно венозни; 

поради това този слой се нарича съдов слой. Вътрешният слой се изгражда от надлъжни мускулни влакна. В областта на маточната шийка този слой липсва. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител. Липсва подлигавичен слой, поради това повърхността на маточната лигавица е гладка. По нея се отварят направо устията на множество прости тръбести жлези. В областта на шийката лигавицата е по-дебела и формира гънки. Върху нея излива слузен секрет множество разширени тръбести жлези. Този секрет образува слузеста запушалка на маточния канал. По време на полово активният живот на жената маточната лигавица търпи циклични промени. Всеки цикъл е свързан с узряване на Граафов фоликул и развитие на жълто тяло след пукване на Граафовия фоликул.

Тези изменения се изразяват в хипертрофия на маточната лигавица, за да може тя да поеме оплодената яйцеклетка. Ако оплодената при овулация яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралия слой на лигавицата се отслоява и се изхърля навън, заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение, менструация. Отделящата част на лигавицата на матката по време на менструация се нарича функционален слой, а оставащата част се нарича основна част. С появата на менструация започва броенето на менструалния цикъл, който средно трае около 28 дни, но при някои жени е по-дълъг или по-кратък.

Източник - Medpedia Framar

Яйчници

Женската полова система е съвкупност от анатомични органи, основните от които са женските полови жлези, яйчници, и матката. Те са разположени в долната част на коремната област и са вътре в тялото, а не както тестисите на мъжете – отвън. Яйчниците са два и имат овална форма. Размерът им обикновено е 4-5 сантиметра в диаметър. Когато жената е в полова зрялост, всеки месец в един от яйчниците узрява една яйцеклетка. Затова ако тя се оплоди, обикновено се ражда по едно дете, освен ако не се родят еднояйчни близнаци. Възможно е в някой от месеците в двата яйчника едновременно да узрее по една яйцеклатка и ако се оплодят и захванат, от тях се раждат двуяйчни близначета. Яйчникът има и секреторна функция - благодарение на него се произвеждат женските полови хормони. Макар в женския организъм да се образуват и известни количества мъжки хормон тестостерон, към женските хормони спадат естрогенът и прогестеронът, а по време на кърмене се отделя хормон пролактин.

Матката е кух орган с форма на круша, който е изграден основно от мускулна тъкан. В нея се развива оплодената яйцеклетка - зародишът. Част от вътрешната повърхност на матката участва в образуването на плацентата, но тя се сформира само когато жената забременее. Чрез плацентата се осъществява връзката между майчиния организъм и зародиша, чрез неговата пъпна връв. Изграждането й започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец, а ако не се образува правилно, детето може да се роди с увреждания. Пъпната връв е сноп от кръвоносни съдове, които свързват големия кръг на кръвообращение на майката и кръвообращението на зародиша. От него зародишът получава кислород. и хранителни вещества, а в обратна посока изхвърля отпадъчните продукти и въглероден диоксид.

Основната функция на женската полова система е производството на женските гамети - яйцеклетките. Те се отделят и евентуално се оплождат от мъжките гамети – сперматозоидите, преминават по маточните тръби, а матката осигурява условия за развитие на ембриона. Женската полова система се състои от външни и вътрешни полови органи, а в по-широк аспект тя включва и млечните жлези. Външните полови органи са клитор, големи и малки срамни устни, които са разположени извън кухината на малкия таз. Влагалището е входът към вътрешните полови органи, затова в него се намират млечнокисели бактерии, които спомагат за поддържане на кисела среда, която е защита срещу някои болестотворни микроорганизми.

Яйчник в овулация

(Снимка - bg.wikipedia.org)

Източник - Аpteka-optima

Срамни устни

Какво е Срамни Устни?

Срамните устни са анатомични структури, които са част от женските гениталии. Те са кожни гънки снабдени с многобройни кръвоносни съдове и нервни окончания, които са част от външните половите органи при жената. Означението „срамни части“ за външните полови органи датира от времето, когато термините са били натрапвани на учените от господстващи морални предписания, и се е задържало като термин и до наши дни. Много жени не знаят че има различни видове срамни устни – външни големи срамни устни и малки срамни устни. Главната цел на срамните устни е да защитават и пазят клитора, отвора на вагината и уретрата от външни увреждания. Размерът, формата и цветът им при различните жени варира.

Къде се намират срамните устни?

За да стане ясно и да се опише разположението на срамните устни трябва да се обяснят и някои други части от женските полови органи. При външните полови органи на жената най – напред прави впечатление окосменият хълм, наричан „срамен“ или „Венерин“ хълм.  Окосмяването се простира до външните ръбове на големите срамни устни — две кожни гънки, които обикновено покриват намиращата се между тях срамна цепка. При много от жените те могат да се разтварят при полова възбуда. Непосредствено вляво и вдясно от входа на влагалището се издигат двете малки срамни устни (нимфи), които образуват вретенообразен отвор. Това са две неокосмени, меки кожни гънки, снабдени с многобройни сетивни нервни окончания и кръвоносни съдове. В долната им част са отворите на Бартолиновите жлези, които изпускат по време на полов контакт няколко капки безцветна слуз, която се нарича женски еякулат. Нагоре малките срамни устни се стесняват и се съединяват с клитора.

Видове срамни устни:

- Големи срамни устни са чифт надлъжни кожни гънки, които се простират надолу и назад от венериния хълм до перинеума. Всяка една от големите срамни устни има две повърхности – външната е пигментирана и покрита с отчетливи косми, а вътрешната е гладка с много големи мастни фоликули. Големите срамни устни са по – дебели в предната част, където те се формират. Двете големи устни са паралелни една до друга, като в зависимост от големината при някои жени се допират една със друга, а при други жени които имат по малки големи срамни устни леко са раздалечени.

- Малки срамни устни са две кожни гънки от двете страни на женският вагинален отвор, които се намират по големите срамни устни. Вътрешните или малките срамни устни се различават значително по размер, цвят и форма при различните жени. Малките устни се простират от клитора косово надолу, встрани и назад от двете страни на венериния хълм. Те са гладки, розови и  съдържат многобройни мастни жлези, които не са свързани с космените фоликули.

Срамните устни са в основата на женският оргазъм!

Срамните устни у повечето жени са много чувствителни, защото те са обсипани с много нервни окончания, които водят до последващо желание и страст. По – време на възбуда се получава подуване на срамните устни, обикновено това е съвсем леко подуване от навлязлата кръв, съчетано със зачервяване. В следствие на това желанията за копнеж на жената при първи срещи тя много бързо преминават в оргазъм още преди да се е достигнало до същинският полов акт. Появата на оргазъм у някои жени в областта на срамните уст­ни, влагалищното предверие и предната част на влагалище­то още при първата среща с половия партньор се обяснява с това, че са били предхождани от полови преживявания насън и еротични желания.

Източник - bremennost.bg

Добави в Svejo

Клиторът

Клиторът (на латински: clitoris, на гръцки: κλειτορις - малък хълм) е еректиращ се орган, част от външните женски полови органи (вулва - vulva s.pudendum femininum), състоящ се от две крачета и тяло. Външната част (главичката) на клитора има между 6 000 и 8 000 нервни окончания. За сравнение главичката на пениса има около 6 000.Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, обвити със съединително-тъканна обвивка (albuginea) които набъбват. Те са разположени на нискоходящите, клонове на os pubis в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2 - 2,5 cm (при ерекция 3 - 4 cm), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis).

Какво представлява клиторът?

Клиторът често бива неправилно описан даже в специализираната литература. Може да се прочете, че клиторът е тяло с овална форма, с големина колкото бобено зърно, което не е сраснато с тъканите под него - търкаля се под пръстите. Това не е клиторът, а само главичката на клитора. Самият клитор прилича на попова лъжичка, разположена нагоре с опашката.

Къде се намира клиторът?

Главичката на клитора се намира между малките срамни устни при горната част на половия отвор и отгоре е покрит с калпаче. Калпачето е мястото на сливане на малките срамни устни на жената. А по-нататък, под калпачето, е разположен отворът на клитора. Още по-нагоре - опашката на клитора - в подножието на Венериния хълм. Венериният хълм е покрит с косми, състои се от мастна и съединителна тъкан.

Непознаването на устройството на клитора води до много сексуални недоразумения!

Повечето мъже приемат, че стимулацията на клиторът е незрял начин жената да получи оргазъм. Това не е вярно. Природата е дала този орган на жената, за да се застрахова от евентуално сексуално ощетяване на нежния пол. Клиторът е единствения орган в човешкото тяло, който е даден само за удоволствие. Той няма други функция, за разлика от половия член при мъжа. Единствено правилната стимулация на клитора може да донесе удоволствие на жената.Клиторът като ерогенна зона

Клиторът като ерогенна зона

Някои жени се оплакват : нищо освен болка не чувствувам, когато мъжът ми ме гали по клитора. Един поглед обаче върху мъжките ръце и става ясно, каква е причината за болката, те са покрити с груби мазоли. Освен това някои мъже галят клиторът неумело като че ли завинтват винт, или пък неправилно определят мястото на клитора, докосват само неговата главичка, докато понякога директната стимулация на главичката може да бъде прекалено болезнена и доста интензивна като усещане.

Решението на проблeма е в това, двамата патньори да коментират усещанията и желанията си, за да няма неприятни изненади в любовта. Голям помощник в любовта и в брака остава клиторът.




Източник - bg.wikipedia.org  zdravni.com  vsichkozachukaneto.blogspot.com

Добави в Svejo

Обща анатомия на вагината

Женски вътрешни полови органи: 

1 -Фалопиеви тръби 

2 - Пикочен мехур

3 - Пубисна кост

4 - G-точка 

5 - Клитор 

6 - Уретра 

7 -Влагалище 

8 - Яйчник 

9 - Сигмоидно черво

10 -Матка

11 - Заден свод на влагалището

12 -Маточна шийка

13 - Дебело черво

14 - Анус

Влагалището (на латински: vagina, colpos) представлява куха мускулеста тръба, която свързва матката с външните полови органи, осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт. Също така то е част от меките родови пътища, през които минава новороденото при раждане.

Разположение и форма

У полово зрялата жена влагалището има дължина 8 - 12 cm, но стените му са добре разтегливи, както на дължина, така и на ширина. При покой то е сплеснато в предно-задна посока.
Топографски влагалището лежи в срединната равнина. То е наклонено назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от около 65 - 75°, отворен назад. Влагалището се придържа чрез съседни анатомични структури: маточна шийка отгоре, междинница отдолу, пикочен мехур отпред и право черво отзад.

Анатомично устройство

В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна (на латински: paries anterior) и задна (на латински: paries posterior). Двете стени са долепени една до друга и встрани образуват два улея, така на напречен срез, цепката на влагалището има формата на буквата Н. Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване.
В горната си част влагалището обхваща порциото на маточната шийка (на латински: portio vaginalis colli uteri) и в тази област между него и маточната шийка се загражда влагалищният свод (на латински: fornix vaginae) с четири стени — предна, задна и две странични. Задната част на свода е по-дълбока и стои по-високо, тъй като задната стена на влагалището се залавя по-високо за маточната шийка в тази област. При еякулация семенната течност на мъжа се събира именно в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е наклонен към задната част на влагалищния свод, което предоставя благоприятни условия за проникването на семенната течност в матката.
Погледнато от коремната кухина, само най-горната част на задната стена на влагалището е покрита с коремница. Долната част на влагалището се стеснява и се отваря към външните полови органи чрез малък отвор (на латински: ostium vaginae). При девствени жени, той е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа, химен (на латински: hymen). Хименът има различна форма, най-често полулунна, но също така ануларна, решетъчна и т.н.

Хистологичен строеж

Стената на влагалището е изградена от три слоя: лигавица, мускулатура и сероза (адвентиция).

Лигавица

Лигавицата (на латински: tunica mucosa) е неравна и образува множество гънки (на латински: rugae vaginales), по-изразени в долната част на влагалището. Тя е покрита с многослоен плосък невроговяващ епител с дебелина 150-200 μm, богат на гликоген. Клетките на влагалищната лигавица са няколко вида (базални, парабазални, дължоки интермедиерни, повърхностни интермедиерни и повърхностни) и търпят циклични промени по време на менструалния цикъл. Естрогенните полови хормони осъществяват узряването на клетките от влагалищния епител и това дава основание да се прецени нивото на съответните хормони чрез вагинални цитонамазки. При високи нива на естрогени преобладават ацидофилните клетки на епитела, които се разполагат повърхностно.
В лигавицата на влагалището липсват жлези. Влажността се поддържа чрез трансудация на течност през кръвоносни съдове в стената му, както и чрез малко слуз, отделена от жлезисти клетки в лигавицата. Влагалищната течност има кисела реакция (pH ~4.5), която се обуславя от млечнокиселите бактерии на Döderlein, разграждащи гликоген до млечна киселина. За натрупването на големи количества гликоген значение имат естрогенните хормони. Под лигавицата е обособена собствената лигавична пластинка (на латински: lamina propria mucosae), която е изградена от хлабава съединителна тъкан и еластични влакна, сред които се разпределят множество лимфни фоликули.

Мускулатура

Мускулатурата на влагалището е двуслойна: външнен надлъжен слой (на латински: stratum longitudinale) и вътрешен напречен слой (на латински: stratum circulare s. fasciculi circulares), който е по-слабо развит. Снопчетата на двата слоя преминават едни в други, при което на места се оформя кос мускулен слой.
Влагалищната мускулатура е гладка и неволева, но в долната част на влагалището се присъединяват напречнонабраздени влакна волева мускулатура от пикочно-половата диафрагма (на латински: diaphragma urogenitale) и тазовото дъно. Благодарение на това долната част на влагалището може да се свива волево.

Адвентиция 

Адвентицията или серозната обвивка (на латински: tunica spongiosa) е най-външният слой на влагалището. Изградена е от плътна съединителна тъкан и съдържа кръвоносни съдове, лимфни съдове и нерви. С коремница е покрита само горната четвърт на задната стена на влагалището.

Източник - bg.wikipedia.org

Добави в Svejo

Влагалище - вагина

Влагалището свързва матката с външните полови органи. То осигурява евакуация на менструалното течение, както и депониране на семенната течност в непосредствена близост с маточното отвърстие. Дължината на влагалището показва известна индивидуална вариабилност. У полово зрялата жена то е средно около 8-10 см, обаче стените са му доста разтегливи както на дължина така и на ширина. В покой просветът на влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна стена и задна стена. Тези две стени се допират една до друга, като в страни се образуват два улея. Поради това на напречен срез цепката на влагалището има форма на буквата Н. Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване. Горната част на влагалището обхваща отвора на маточната шийка и влагалищните стени заграждат сводът, на който се различават две части: предна и задна.

Задната част лежи по-високо и е значително по-дълбока, тъй като задната стена на влагалището се залавя за маточната шийка значително по-високо. Семенната течност на мъжа се депонира в задната част на влагалищния свод. Тъй като външният отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, той се потапя в семенната течност и се създават благоприятни условия за проникване на сперматозоидите в маточната кухина. Коремницата покрива най-горната страна от задната влагалищна стена, която участва в изграждането на задната част на свода. Поради това през стената на този свод може да се извърши пункция. Долният край на влагалището се стеснява и се отваря навън чрез отвор. У девственици този отвор е странично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа - химен. За основата на тази гънка служи слой съединителна и еластична тъкан.

Формата на девствената ципа е различна, но най-често има полулунна форма. Срещат се и други форми ануларна, решетъчна и т.н. В редки случаи е възможно девствената ципа да затваря влагалищния вход; при появата на първата менструация се налага оперативното и отстраняване. След първото реждане хименът се разкъсва окончателно и от него остават само малки висулки.

Влагалището лежи в сагиталната равнина. Неговата ос е наклонена назад и сключва с хоризонталната равнина ъгъл от 65-75 градуса. То се задържа в това положение благодарение на прикрепването му към околните органи: отгоре - към маточната шийка, отдолу - от междиницата, отпред - към пикочния мехур и отзад - към правото черво.

Стената на влагалището е изградена от лигавица, мускулатура и адвентиция. Повърхността на лигавицата е неравна, тъй като по нея изпъкват множество напречни гънки. Тези гънки са по-добре изразени при млади индивиди и са по-гъсти и високи в долния край на влагалището. В срединната равнина изпъкват по-силно. Поради това по предната и задната стена се оформят надлъжни изпъквания, наречени колонки. Долният край на предната колонка завършва в близост с външния отвор на пикочния канал и образува силно изпъкване.

Лигавицата е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител, съдържащ голямо количество гликоген. Влажността на влагалището се дължи на трансудат на кръвоностните съдове. Влагалището не съдържа никакви жлези. Реакцията на влагалището е кисела. Това се дължи на млечно-киселия бактерий на Дьодерлайн, който превръща гликогена в млечна киселина. По такъв начин се създава среда, неблагоприятна за развитието на патогенни микроорганизми. Под лигавицата на влагалището има хлабава съединителна тъкан, богата на еластични влакна. Тя съдържа дифузни лимфоидни елементи, които на места се групират в образувания. Мускулатурата се състои от два слоя. Външен слой - надлъжен и показва силно развитие. Вътрешен слой циркулярен по-слабо развит. Снопчетата от единия край преминават в другия, вследствие на което се оформя преходна зона от косо вървящи мускулни снопчета. Мускулатурата на влагалището е гладка, но в долната си част се присъединява напречнонабраздени снопчета, отцепени от пикочно-половата диафрагма. Влагалището в долната си част може волево да се свива - това се предизвиква от съкращението на мускулите на тазовата и пикочно-половата диафрагма.

Най-външият слой е съставен от плътна съединителна тъкан, която съдържа груби еластични влакна, кръвоностни и лимфни съдове и нерви. С коремница е покрито само горната четвърт на задната стена.

Източник - medpedia.framar.bg

Добави в Svejo