Вагината осигурява пътя към репродуктивните органи в тялото. Средата й нормално е кисела, за да възпрепятства евентуални причинители на инфекции. Нейното pH се поддържа от нормално съдържащи се в микрофлората й микроорганизми. Нормално влагалището отделя секрети, които поддържат и регулират микрофлората, подобно на начина, по който слюнката се отделя и поддържа благоприятна среда за здравето на тъканите в устата. В този смисъл, не всяко „вагинално течение” е опасно, напротив, влагалищните секрети са показател за локалните защитни сили срещу инфекции и механични наранявания - те действат и като „смазка” при коитус.

Нормалният вагинален секрет е прозрачен или леко белезникав, на бельото изглежда жълтеникав. Консистенцията и цветът му се менят спрямо месечния цикъл – например, два-три дни преди и по време на овулацията изглежда по-обилен, прозрачен, слузест; белезникав и леплив става непосредствено след възможния период на зачеване, ден след нея.


Характеристиките на вагиналния секрет могат да се изменят и според фактори като стрес, хранителен режим – дефицитите ще се отразят и на него – прием на медикаменти, бременност, степен на възбуда...


Киселинността на влагалищния секрет също се мени от менструалния цикъл, както и други фактори. Обичайно пада непосредствено преди и по време на менструация, което и предразполага по-високата склонност към полови инфекции в този период.


NEWS_MORE_BOX


По какво можем да съдим за наличие на инфекция във влагалището? Всяка промяна на цвета и количеството на вагиналния секрет извън обичайните може да е признак на инфекция. Обикновено те са придружени от признаци като подуване на лигавицата, парене, сърбеж, прекалено обилен и неприятен по консистенция, цвят – сивкав, жълтеникав, зеленикав, сивобял, и миризма секрет, често уриниране, парене при уриниране, наличие на бели парченца в секрета или вид, наподобяващ пресечено мляко.


Три са най-честите диагнози при наличие на патологично бяло течение – бактериална вагиноза, трихомониаза и гъбична инфекция.